Книгата представя нови тридесетина авторски текста и композиции на Брайкова, писани след 2011 година, с които тя цели да провокира не просто слушателския вкус, но и да повиши интереса на почитателите си към фолклорното певческо и инструментално изкуство.
Богатството от познати теми и мотиви, интерпретирани в песните, обикновения читател (слушател), би приел като автентичен фолклор, заради спецификата на формата и изграждането им. Но наблюдението върху персонажната система, строфичната организация, повтарящите се песенни рефрени, синтактичните анафорични повторения в структурата на строфата, художествената образност (точно намерените епитети, сравнения), изобразителните похвати, умело вмъкнатия диалог, доказват и поетичното майсторство, което би било обект на друг критически материал.
Прави силно впечатление тънкия усет на авторката за детайла  изграждане образа на българката в песните. Откриваме познатите ярки метафорични образи, постоянни епитети и сравнения, характерни за българския фолклор („Я мо, Калино, /я си на двори излез/ като Слънце да огрейш /сърцето ми да сгрейш /Хубавай, мамо, гиздава е/ гиздава,  мамо, и с тертип/ хем гиздава, хем тертиплийка/ със тертип, мамо, и със скопост/ Кога Калинка двори шета/ със тертип дворски нарежда/ със скопост китки подрежда (”Я мо, Калино”). Не отстъпва по хубост и благост на момата и ергенът в текстовете на Надежда Брайкова. По отношение на неговия образ, тя е новатор, защото познати от българските народни песни (за женските образи) традиционни характеристики, са прехвърлени, въплатени са в образа на мъжа. С погледа и усмивката си, той омагьосва женската душа, извиква жажда за любов и скрити надежди:
„Драго мий, мале, драго мий, мъри,/ когато Добри срешна,/ кога ми, мъри, малe, Добри продума - / въздуха край мене ухае./ Кога са  Добри, мале, усмихне - / тих, топъл ветрец, мале, повее, / кога ма Добри, мале, погледне -/ камък ми от сърцето падне.” („Драго ми е”).
Почти във всяка песен можем да открием и характерните за езика ни устойчиви словосъчетания, поговорки, вплетени естествено, ненатрапчиво в текстовете. Те обогатяват смисъла, но и припомнят мъдростта на народа ни. (напр. „с чужда пита помян ша правят” – „Три пинтии”; „от кол и въже събрани” – „Пишмян музиканти”; „С късмет си, Станке, родена, /на личен ден във неделя, / и в сметта да та скрият, / не могат, Станке, та затрият…” – „Станка сливнянка” и др.)
Повечето от песните са сюжетни. Разказът вълнува, радва, провокира размисъл, а използваният, характерен за сливенския край диалект, ни връща към отминалото време на патриархалния свят, към народните говори на нашите деди, спомага за правдивото и точно изобразяване на действителността, на бита, създава особена атмосфера на топлота и задушевност. Някъде диалектите, разбира се, са натоварени с по-специална функция – да засилват комичния ефект на хумористичния сюжет, към който авторката е имала стремеж.
Близки до сърцето на народа със своята богата интонация и разнообразен ритъм, песните на Надежда Брайкова говорят, разказват истории на „езика на душата”, вълнуват. Надежда има свой уникален почерк. В творбите от „Камбанен звън II” триумфира женската хубост, красотата на багрите и тоновете, взети от българската природа, ритъмът и звучността на българските кавал, гайда и тъпан, които озвучават песните с  мелодиите си.
Творецът Брайкова „воюва” за съхраняване на фолклорното богатство, разпалва любовта към родовия космос в сърцата на почитателите си, въздига българския дух.
Затварям албума в очакване да чуя гласа на Надя, превърнал стиховете в камбанни песни.
На добър път на книгата и автора!

Сливен, 16.06.2016 г.
Соня Келеведжиева