Срещата и запознанството ми с Надежда Брайкова бяха толкова внезапни, че не ми остана време да разсъждавам за човека и твореца, който стоеше зад проекта „Искат ме“. Едва, когато тя замина за Германия и аз започнах работа по записите, си дадох сметка за мащаба, уникалността, изпълнението и предложените нови стандарти в песенната форма. Още в първите ни разговори човекът и творецът се преплетоха в една изключително взискателна личност, която имаше ясна представа за крайния продукт, постоянно задаваше въпроси и изявяваше претенции, като често сама даваше предложения и варианти за решаване на проблемите, много тактична, но на моменти и безцеремонна, тя знаеше как да воюва за идеите си.
Във всяка песен личеше вниманието и любовта, които е влагала при изграждането ѝ, прецизността, с която редуваше украшенията, перфектната адекватност и избор на мелодия и съчетанието ѝ с текста, премереният и сякаш изживян разказ, автентичността и силната симбиоза между диалекта и характерните за региона ладове – все основни белези за автентичния ни песенен фолклор. Това буди леко недоумение и естествения въпрос – нима тази жена има такъв изключителен талант, че да създаде не една, а десетки песни и да ни ги представи във вида, който единствено времето и докосването на безбройните изпълнители до песента могат да я шлифоват до такова съвършенство?
Е, защо да не приемем факта и да ѝ се радваме от сърце, та тя е една от нас – Българка!

София, 19.08.2013 г.
Иван Киришев, композитор, аранжор и кавалджия